Мира Нико
Отвъд честта и чувствата
Обещанието
Докато Масао изпращаше последния си гост, към него с бързи крачки и поклон се приближи племенникът му Тецуя. Момчето имаше толкова модерен вид, все едно беше манекен на модна къща Исей Мияке.
– Чичо, искам да те питам нещо. Дано не преча!
– Стига да мога да ти отговоря, племеннико.
– Какво правите вашето поколение, докато пиете чай!
– Всъщност чаената церемония определя това сама.
– Познавам традицията, не разбирам съвсем смисъла?
– Време е да научиш, че церемонията носи четири принципа със себе си: Хармония, Респект, Чистота и Спокойствие. Човек трябва да премине през всичките състояния, едва тогава може да се каже, че церемонията се е осъществила.
– Как се постига действителна хармония, докато се пие чай?
– Когато между гост и домакин цари определена атмосфера, това дава и на двамата индивидуалното чувство за хармония. Точно затова и всичко в стаята трябва да бъде внимателно подредено, като започнеш от ястията, минеш през посудата за чая и стигнеш до цветята и техния аромат. Докато се редуват движенията в приготвянето на чая, това идва да ни напомни за сменящите се сезони и това как човек усеща себе си сред природата. Ето тази хармония означава съзвучие с вселената и разбирането за преходността на всичко, любими племеннико!
– А респекта как идва?
– Може би първо с нагласата за почит и внимание, а после идва уважението между хората. Така последователно се настанява чувството на благодарност, признателността към домакина и това да си съобразителен с останалите гости.
– Ами чичо Масао, защо трябва да почистваш съдовете пред гостите си? Не е ли това старомодна традиция все пак?
– Тръгва се първо от реда и поддържането на чистота във всички неща, както и в сърцето. Ето защо домакинът почиства съдовете си пред гостите, за да насочи вниманието им към вътрешното очистване. Кара ги да се замислят за това, да отделят време за вътрешен подбор на мислите си. Ръцете и устата трябва да се измият, за да се освободи човек от праха на ежедневието и обърканите намерения. Това пък ни оставя време да си помислим за други неща в духовен смисъл.
– Значи спокойствието се постига, като си преминал през тези етапи, така ли?
– Правилно разсъждаваш. Радвам се, че млад човек като теб, може да се ангажира с нещо друго, освен мода, музика, танци и технологии. Вътрешното спокойствие идва само, особено след пречистването. Когато през лятото успееш да извикаш един студен полъх при себе си, а в студените дни извикаш един топъл, можеш да усетиш хармонията и красотата тук и сега! Дай си време и помисли за тези неща.
– Съвсем забравих. Като заговори за красота, трябваше да ти предам нещо. Твой приятел на име Сасано остави един бонзай за теб. Каза, че го е отглеждал толкова години, на колкото било вашето приятелство. Каза също да внимаваш за отглеждането му, да не го оставяш на течение и да не позволяваш нито да изсъхне, нито да се наводни.
– Интересно послание ми е оставил Сасано. Този стар хитрец, отлично разбирам за какво ме подсеща. Занемарил съм отношенията ни като съм ги оставил да поизсъхнат. Човек трябва да полага грижи за едно приятелство, а нашите съдби със Сасано са силно свързани, както са клоните на този бонзай. Обичам го и най-вече харесвам стила му, особено когато иска да ми каже нещо! По-късно ще те изпратя да му занесеш суши, кутия със сладки и няколко черешови цвята, той знае за какво му изпращам цветовете. Всъщност на тях ще се зарадва най-много! „
Из глава „Чаената церемония“
„Исках да ти разкажа приятелю, как Минору Цубура е проектирал „Умеда Скай”. Цялата постройка всъщност е отражение на неговия собствен живот. Когато срещнал красивата Мори, се влюбил в нея и я избрал за своя жена. Получил силно вдъхновение и построил много висока сграда, която да достига висините. Така изразил пред боговете благодарността си за дареното щастие. После обаче настъпил период на отчуждение между двамата и той станал потиснат. Това не останало незабелязано за неговите служители. След известно време конструирал втора висока сграда, огледална на първата и двете се извисили една до друга, но изглеждали както еднакво красиви и високи, така и отчуждени и самотни. След години, отношенията им се подобрили и те се обърнали един към друг, тогава Цубура решил да построи стъклен тунел, който да свързва двете сгради в най-високата им част. Това трябвало да бъде символ на достигане на най-високата точка в отношенията им, панорамата трябвало да е несравнима, но също така гледката да изглежда винаги опасна, за да напомня за тънката линия, която може да раздели двама души, в два различни свята. Така той ги свързал архитектурно за винаги и оттогава начинът му на проектиране придобил особен почерк, който хората разпознавали.“
„ Mira Niko, Sie haben eine wunderschöne Buchpräsentation gemacht und Ihre Texte waren sehr interessant, berührend und naturverbunden. Im Dankbarkeit! “
Herta Haider, Musikexpertin, Wien 2014
„Ех Иширо Накамура, ако проумееш истински едно нещо, много други неща ще разбереш!”
„Някога четирима приятели си разменихме по една празна кутийка. В нея не може да се побере много, но тъкмо затова тя трябваше да ни напомня за умереността в желанията и чистотата на ума. Няколко черешови цвята и ето че кутийката е пълна, но колко ли му е нужно на човек, за да открие красотата на света?…“
прочети повече
Други глави от книгата
Чувствата на семейство Цубура
Минору Цубура отпиваше от чая си, не страдаше вече така, както преди няколко часа и дори успя да се насла-ди на светлината, която в късните следобедни часове ставаше все по-оскъдна, но все пак достигаше до него с особена вибрация.
В момента се обработва. Заповядайте след известно време пак!
Токио Разговор в бара на хотела
Бях настанен в токийския хотел „Омори“, когато във фоайето срещнах непозната жена. Тя определено не бе-ше на повече от 30 години, което ме накара да премълча моите 40 и малко отгоре, поне до когато можех. Пара-доксалното беше, че тя се опитваше да изглежда на по-вече отколкото е, а аз точно обратното. Настъпи няка-къв амбициозен стремеж към лъгане, това можех да обясня, но не разбирах дали имаше изобщо смисъл.
В момента се обработва. Заповядайте след известно време пак!
Стойността на нещата
– По-смислените неща обикновено изискват повече усилие, да ги разбереш, да ги овладееш или да ги задър-жиш. По това можеш да ги различиш от останалите.
В момента се обработва. Заповядайте след известно време пак!